Вярата

Свещенното Писание е единствен източник, съвършенна основа, и е единствен образец на вярата, учението и живота. Бог всичко е казал чрез пророците в Стария Завет и чрез Апостолите във Новия Завет. Библията е завършенно свидетелство Божие, към което невъзможно нещо да се добавя, както и към завещанието за наследяване.

Свободна народна мисия в гр. Крефелд е по различна от заминалите всички съживителни движения, коите са били дадени на Христовата Църква от времето на Реформацията. Всички те са основавали собственни църкви и са организирали във някакво обединение. Ние чрез възвестяване на откритото Слово проповядваме цялата Божия воля, която е необходима за завършването. В този смисъл ние трябва да служим на всичкия божий народ в съществуващите църкви, без оглед на конфесионалната им принадлежност. От това възвестяване не произлизат нови църкви, които да се подчинявали на мисията в гр. Крефелд, но резултата му трябва да бъде, и ще бъде, подготвената Църква на Исус Христос, която Самият Той я призовава отвсякъде.

Нашето общение в никакъв случай не претендира да бъде само то единственно даващо блаженство. Но то трябва да бъде една част от «Eклезията», и заедно с всички чрез Божието слово да са «повикани» и «избрани», съставящи живата Църква на живия Бог. То не се позовава нито на един човек, като основател, а в същността си е продължение на движението на последните съживления чрез Божият Дух, и има си цел, че Самият Господ ще изгради Църквата Си и ще я доведе към съвършенство.

Възвестяване на Словото във връзка със вечно действителното Благовестие произвежда, според Светото Писание, винаги двойно действие: Първо, изявява се съд пред хората, т.е. законно осъждане за всички престъпления на закона, което ние извършваме като мъртви хора. Второ, вярата, която идва от проповедтта на Словото, е Божия, и има си за цел спасение на душата и цяло оправдание пред Бога за онзи човек, който е признал Божията присъда за негоt.

Въпреки това, оправданието на грешника не означава оправданието на грехът. И само този, който лично за себе си ще приеме Божието предложение на милостта, той ще преживее спасението си, и ще можи да затвърди призванието си и избранието си. Който го отхвърля, ще бъде и той отхвърлен, който не го приема, и той няма да бъде приет.

Свещенното Писание еднозначно за всичко свидетельствува. Но само това, което се говори за него, е многозначно. Затова ние, от любовта към откритата истина на Словото, решително отхвърляме всякаква негова интерпретация.

Само това, което Апостолите писменно са оставили в Новия Завет, е истинското «учение на Апостолите». Само това, за което свидетелствува Библията, наистина е «библейско». Само онова, което ставало от Самият Христос, наистина е «християнско». Ние отхвърляме решенията на концилиумите, които са се утвърждавали в продължение на църковната история, като нещо добавено към оригиналното Слово, и като фалшификат.

Вярата във един истински Бог, освен Когото няма друг, и Който Се е откривал във многообразието Си като Творец, Хранител, Спасител, Цар, Съдия и т.н., за нас Той е едно задължително основание за вярата ни.

Никео-цариградското изповядване «Верую» изцяло отхвърляме, като небиблейско. В него освен всичко останало можете да се прочетете: «…в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца…» За раждане на Сина в Небето, Когото би трябвал да ражда Отец, няма дори намек нито в един Библейски стих. Истинското апостолското вероисповядване е написано само в Библията. А църковните исповедания са записани във догматическата история.

Има само един Бог. Не трима са всемогъщи, всезнаещи и вечни, не трима разделят цялата власт, не трима са едини, но един е Всемогъщият и Вечният Бог, Който многократно изявявал Себе Си от началото на времето, и Който Се открил в Новия Завет за нашето спасение като Отец на небето, на земята във Сына като Емануил, което означава «Бог с нас», и чрез Святия Дух. За «Сина» е било предизвестено във всичкия Стар Завет. Той бил е заченат от Духа, и бил е роден от Мария, Той е Изкупителя, Който е дошъл във плът, «Първенец» помежду мнозина братя. Чрез Неговата застъпническа смърт и страдание, всички Божии синове и дъщери са примирили с небесният им Отец. Чрез проповядване на Евангелието на Исус Христос ние желаем да запознаем хората с Божието спасение, така, че да могат да прочувстват лично переживяване на спасението си. Така челова може да преживее своето покаяние, т.е. промяна на мисленето си че той напуска широкия път, вътрешно се обновява, и се новоражда от Словото и от Духа към живата надежда.

Бог е сътворил човека по Своят образ за да има общение с Него. Отношение помежду Твореца и сътвореният Му човек се е нарушило чрез грехопадението.

Грехопадението е преминало в прелъстяване, от което произлиза семе. Затова веднага след грехопадението Бог поставя вражда «между твоето семе и нейното семе» и осъжда Ева да ражда деца в болка.

В същата връзка било е данено и първото обещание с поглед обетование со взором на Месията, Който трябва да дойде като «Божие семе» и да смаже главата на проклетата змия.

В началото на естественото творение дявола, чрез прелъстяване на Ева и чрез престъпление на Адама, вмъква човечеството в грехопадение, и така придобива влияние и власт над всичкото творение, което сега чрез непослушание и престъпление е било отделено от Бога и предано на смърт.

В началото на свърхестественото творение, Бог е отнел у дявола падналото човечество чрез втория Адам в това, че Той осенява Мария и чрез зачеването от Духа по такъв начин, ражда се в този свят Божий Син, за да изкупи и примири, да възмести направените щети, и да въстанови отново общението с Бога.

Тайната на искуплението на погиналото човечество е в това, че Самият Изкупител е Слово, Което е било в началото, станало е Плът, т.е. истински Човек, за да умре в Свото Си плътско тяло, и след това чрез възкресение да победи ада и смърта. .Тъй като грехопадението е станало в плът и кръв, то и спасението на падналото човечество трябвало да стане чрез Изкупител във плътско тяло, Който Си пролял святата кръв върху Голготския кръст, в кръвта Му е бил Божий живот.